ПБ е наречена на името на английския лекар Джеймс Паркинсон през 1817 г. Той е наблюдавал болни от това заболявание и го е нарекъл “shaking palsy” – трепереща парализа. По-късно е установено, че това не е същинска парализа, а сковаването се дължи на ригидно повишения мускулен тонус, който се изявява в хода на заболяването. България също има принос в световната история с делото на Иван Раев, който е открил лечение за паркинсонизъм, по-специално за енцефалит на Фон Економо. Той е изолирал атропин от билката беладона, наречен “cura bulgara” или „българското лечение”. По този начин е успял да излекува италианската кралица Елена Савойска, в резултат на което е удостоен с титла „доктор”. Към днешно време, в знак на признателност , болница в Италия носи неговото име.
Паркинсоновата болест е хронично, прогресиращо, дегенеративно заболяване, чиято болестност е повече от 1% от световното население на възраст над 60 години. Тя се причинява от загуба на допаминергични неврони в substantia nigra, глиоза, натрупване на телца на Леви. Нарушава се балансът между потискащият невромедиатор допамин и възбудните медиатори глутамат и ацетилхолин, което води до променен баланс между директния и индиректния път и поява на паркинсонови симптоми. При поява на първите симптоми, около 50-80% от допаминергичните неврони вече са загинали. ПБ е мултифакторно заболяване, в чиято генеза участват агенти от околната среда, свободни радикали с токсично въздействие, генетични и възрастови фактори. При генетични изследвания са открити генни локуси PARK от 1 до 16, свързани със заболяването. По отношение на токсичните фактори от околната среда са открити голям брой химични съединения със структура сходна на веществото MPTP(метилфенилтетрахидропиридин), за което се смята, че участва в деструкцията на допаминергичните неврони. Честотата на ПБ нараства с възрастта в резултат от действието на външни и вътрешни фактори. Счита се, че употребата на никотин и кофеин намалява риска от развитие на ПБ. Патогенезата на заболяването се дължи на взаимодействие между оксидативен стрес вследствие на отделени свободни радикали, ексцитотоксичност и възпалителни промени.
ПБ може да се класифицира по следния начин:А) Според началото на заболяването:
1) ювенилна- под 20 годишна възраст
2) с ранно начало-между 21 и 40 годишна възраст
3) с късно начало- над 40 години
Б) Според симптоматиката:
1) треморна форма
2) акинетично-ригидна форма
3) смесена форма
В) Според клиничното протичане:
1) бавно прогресираща
2) с бързо влошаване
Г) Според наследствеността:
1) спорадична
2) наследствена
Д) Според стадия на протичане:
1) ранна
2) късна (терминална)
Началото на заболяването е незабележимо и симптомите са неспецифични - бърза уморяемост, загуба на обоняние, болка в ставите. Пациентите се оплакват от загуба на сръчност, затруднения при писане, стегнатост на крайниците. При ПБ са налице двигателни, автономни и психични симптоми. Характеризира се с три генерални симптома – треперене в покой, ригидно повишен мускулен тонус, брадикинезия- забавеност на движенията. Ранна ПБ т. нар. „меден месец” се нарича периодът от поява на първите симптоми до възникване на двигателни флуктуации. Първите 3-4 години от началoто на оплакванията, се характеризират със сравнително добри компенсаторни възможности по отношение на лечението и овладяване на симптоматиката. Първоначално симптомите са в един крайник, обикновено ръката, след време се обхваща и кракът от същата страна, по-късно и другите крайници.
Прогресията на заболяването е индивидуална, но общо взето при поява в по-млада възраст е по-бавна, а в по-напреднала - по-бърза. Практически се смята, че след 10 годишна давност на заболяването, пациентът навлиза в късна фаза на Паркинсонова болест с наличие на изразени двигателни флуктуации - дискинезии, дистонии, “on-off” -феномени, бързо изчерпване на единичната доза леводопа (“wearing off” феномен), freezing феномен, стесняване на терапевтичния прозорец, нужда от по-високи дози на медикаментите, немоторни симптоми и др. Дискинезиите и дистониите са неволеви движения в тялото и крайниците, които се появяват в хода на заболяването или са в следствие на лечението с леводопа. Често са инвалидизиращи и смущават ежедневните дейности на пациента. Оff-периодът се характеризира с появата на непредвидими сковавания или забавяне на движенията. Под wearing-off ефект се разбира ефект на изчерпване на единичната доза на медикамента. С напредване на заболяването се скъсява периодът, в който пациентът се чувства добре след прием на лекарство, т.е ако е бил 4 часа, той може да падне на 1,5-2 часа. Freezing феноменът или феномен на ‘’замръзване’ се характеризира с внезапна неспособност на болния да си повдигне краката при ходене - те остават като залепнали за пода; може да продължи от секунди до минути. Към автономните нарушения се причисляват смущения в уринирането - често уриниране, никтурия и сексуални нарушения- намалено или повишено либидо, смутена ерекция; кардиоваскуларни симптоми; нарушения от гастроинтестиналния тракт-най-често констипация и др. Много чести са нарушенията в съня с инсомния (безсъние) и нощна акинезия. Към невропсихичните нарушения спадат когнитивни нарушения, деменция, депресия, психози, халюцинации, делир, като последните често се дължат на странични явления от лечението.
Диагностиката на ПБ се основава на анамнестични данни, неврологичен преглед и провеждане на изследвания - електромиография, фармакологични диагностични проби, невроизобразяващи методи - КТ, МРТ, SPECT. Диференциалната диагноза е трудна и включва широк кръг от заболявания- различни видове тремор, паркинсон плюс синдроми, болест на Уилсън, болест на Алцхаймер, невролептично индуциран паркинсонизъм, съдов паркинсонизъм и др.Лечението на ПБ е симптоматично и е насочено към допаминовия метаболизъм- цели се възстановяване на допамина, забавяне на разграждането и обратното му захващане. Съвременното лечение изисква леводопа щадяща терапия - т.е. започва се лечение с други препарати, а на по-късен етап се преминава към добавяне на леводопа. Ранната ПБ се лекува с медикаменти с невропротективно действие, които забявят прогресията на заболяването. Използват се МАО-В инхибитори- rasagiline, selegiline; допаминови агонисти- mirapexin, pramipexol, ropinirole. Когато се изчерпи ефекта им се добавя леводопа медикамент. Често се налага включване и на антидепресант. Когато пациентът навлезе в късна фаза на ПБ, значително се затруднява медикаментозното повлияване, налага се да се повишават дозите на лекарствата и да се намалява времето им на прием. По този начин се изявяват страничните ефекти на някои от тях - появяват се дискинезии и дистонии. Тежестта на усложненията е по-голяма и тяхното начало е по-рано, когато пациента е лекуван с високи дози леводопа. Пулсионното освобождаване на леводопа и допамин в мозъка е причина за възникването на дискинезии и двигателни флуктуации. Обикновено след 5 годишно лечение с леводопа медикаменти 50% от болните развиват усложнения на Паркинсоновата болест, като до 10 години от започване на лечението 80% развиват усложненията. Освен двигателни флуктуации лечението с леводопа предизвиква оксидативен стрес и ускорява дегенерацията на невроните в substantia nigra, поради генериране на свободни радикали. През късната Паркинсонова болест монотерапията обикновено не е достатъчно ефективна. Комбинираното лечение дава възможност за намаляване на дозите на леводопа. Освен леводопа се прилагат допаминови агонисти, СОМТ- инхибитори, глутаматни антагонисти. Когато се изчерпа действието на пероралните медикаменти, съществуват три метода за лечение на пациентите с терминална ПБ - DBS (deep brain stimulation, дълбока мозъчна стимулация), субкутанно приложение на апоморфин и лечение с Дуодопа-интестинален гел. DBS представлява имплантиране на електроди в субталамичните ядра и осигурява продължителна допаминергична стимулация в базалните ганглии. Прилага се при пациенти с тежък тремор или с двигателни усложнения от леводопа. Апоморфинът е допаминов агонист за субкутанно приложение. Дуодопа е ентерален гел суспензия на levodopa/carbidopa, която се прилага чрез портативна помпа през постоянна сонда чрез перкутанна ендоскопска гастростома. Медикаментът се подава директно в дуоденума, избягвайки проблемите със стомашния пасаж и конкуренцията с аминокиселините. Избягва се и пулсионното подаване на леводопа, която се дозира и подава непрекъснато от компютър. Прилага се когато всички други възможности са изчерпани и двигателните усложнения застрашават живота на пациентите. В България успешно се лекуват пациенти с Дуодопа, от скоро като метод за лечение за ПБ навлезе и дълбоката мозъчна стимулация.
