Есенциалният тремор (ЕТ) е най-често срещаният вид тремор, който спада към групата на невродегенеративните заболявания с хиперкинетични двигателни нарушения. Към групата на треморите се отнасят още усиленият физиологичен, Паркинсоновият, Първичният ортостатичен, малкомозъчният, рубралният и психогенният тремор.
ЕТ е моносимптомно нарушение, без други неврологични симптоми, освен треперене. За първи път заболяването е споменато през 1836 г., но едва през 1930 г. е подробно описано от Минор. Нарича се още ‘фамилен’ или ‘сенилен’ тремор. Обхваща 5% от населението и може да се развие във всяка възраст. Съществуват три подтипа - фамилен, спорадичен и сенилен. При първия има данни за фамилна наследственост и друг член на семейството със същото заболяване. Започва в по-млада възраст - около 20 години. При втория тип- след 40 годишна възраст, а при сенилния е след 65-годишна възраст.
Патогенезата е все още неизвестна, но се установява загуба на клетки на Пуркиние и натрупване на телца на Леви в мозъчни структури.
Клинично се изявява с постурален тремор (при протягане на ръцете пред тялото), който е по-изразен в доминантната ръка. Може да обхване главата, устните, брадичката, гласа. По-рядко засяга краката. Не са характерни тремор в покой, ригидно повишен мускулен тонус и забавяне на движенията - брадикинеза. ЕТ се изявява главно при извършване на фини, насочени движения и значително се затруднява храненето. Засилва се при психоемоционален стрес и се повлиява от прием на малки количества алкохол. Заболяването прогресира бавно, поради което пациентите се обръщат за помощ към невролог няколко години след поява на първите симптоми.
ЕТ може да бъде разделен на два типа според електромиографските критерии- тип А - честота 6-8 Hz и синхронна активност и тип B - с алтерниращ патерн. Болните от тип В могат по-късно да развият Паркинсонова симптоматика. Диагнозата есенциален тремор на Минор се поставя въз основа на диагностични клинични и електромиографски критерии.
В диференциално-диагностичен план трябва да се разграничи от паркинсоновия тремор. Характерно за него е, че треморът е предимно в покой, възрастта на поява обикновено е след 55-65 години. Като част от Паркинсоновата болест се установяват ригидно повишен мускулен тонус и брадикинеза. Повлиява се от прием на антихолинергични средства и леводопа за разлика от ЕТ, който се повлиява от лечение с бета блокери (Propranolol), антиконвулсивни медикаменти- Primidon, Gabapentin, Clonazepam.
Счита се, че хората с ЕТ имат по-висока преживяемост в сравнение с останалата популация от населението. Заболяването не води до тежка инвалидност, но може да наруши финните движения на ръцете.Лечението се провежда със специфични медикаменти.
